Дихроичното стъкло датира още от четвърти век след Христа. Това древно променящо цвета си стъкло има много малко оцелели екземпляри и това, което остава, са предимно само фрагменти. Досега най-известният и добре запазен екземпляр от тази епоха е известен като чашата на Ликург. При задно осветяване чашата изглежда наситено червена; когато свети отпред, има зелен оттенък.
Дихроичното стъкло също се произвежда и използва по време на Ренесанса във Венеция, но тези парчета също са рядкост.
В по-модерната епоха дихроичното стъкло, каквото го познаваме днес, идва директно от изследвания, проведени от НАСА и нейните многобройни изпълнители. Решението се нарича хамелеоново стъкло и има за цел да предпази астронавтите от негативните ефекти и силните отблясъци на нефилтрираната слънчева светлина. Използвано в дихроични филтри, това стъкло с покритие действа и като щит срещу космическата радиация.
След изобретяването на дихроично стъкло за тази конкретна цел, не след дълго красивото, завладяващо, визуално интерактивно стъкло привлече вниманието на различни художници.
Първият е аерокосмически инженер, който работи за изпълнител на НАСА през 60-те години на миналия век. До 1971 г. той напуска тази индустрия, за да преследва артистични начинания. Пионер в креативните приложения на дихроично стъкло, той създава всичко - от витражи до мобилни телефони.
Дихроичното стъкло става все по-популярно сред художниците и все повече производители на архитектурно стъкло започват да произвеждат продукта с търговска цел.
